Ранни години |
||
Братята са родени в Солун, като деца на висшия византийски военачалник, друнгария Леон, известен в българската историография като, подстратег (помощник управител) на Солун и областта, и на жена му Мария. Това многобройно семейство според житиеписеца на Константин е „от добър и почтен род, отдавна познат на бога, на царя и на цялата солунска област“. Те са високопоставени поданици на Византийската империя. Бащата умира рано и децата минават под |
|
попечителството на своя чичо логотета Теоктист, влиятелна личност в Империята. Теоктист съвместно с другия регент, Варда, разработва програма за образуването на университета Магнаурска школа. През 843 година Кирил заминава по негова покана в Константинопол и започва да учи в престижната Магнаурска школа. За Методий чичото съдейства да му се повери държавен пост и той е назначен за управител на административна област недалеч от Солун. |
Мисии |
||
Твърде млад, Кирил бил изпратен от управниците на Византийската империя със специална мисия при сарацините, в Багдадския халифат. Тази мисия е имала за цел да защити християнството от нападките на мохамеданите. Отиването на Кирил с мисия у сарацините е важен момент в неговия жизнен и творчески път, защото с тази мисия той поставя началото на своята бележита дейност сред по-близки и далечни народи. 860 г. – Втора мисия при хазарите. В тази мисия взема участие и
|
у хазарите, но от описанието на дейността на солунските братя става ясно, че задачата им е била много по-широка, че тя обхваща не само земята на хазарите, но и други области на Южна Русия. Кирил и Методий правят център на дейността си в тези земи град Херсон, разположен на северния бряг на Черно море, недалеч от днешния град Одеса
. |
863 – 867 г. – Мисия на Кирил и Методий във Великоморавия при княз Ростислав. Моравската мисия била предизвикана от моравския княз Ростислав, който решил да освободи земята си от чуждата немско-латинска църковна и просветна пропаганда, проправяща път към владичество на германските феодали. Ростислав искал да славянизира църквата, като съдаде славянско духовенство и славянско богослужение върху основата на една славянска писменост. Натъкнали се на трудности в своята дейност, те отиват в Рим. В Рим Кирил умира. |